Мирослава Захова е артист на свободна практика и преподавател в сферата на театъра, пърформанса и съвременния танц. Завършила е Националното училище за танцово изкуство и програма „Танцов театър“ в НБУ.
Като артист участва в редица театрални и пърформативни продукции, сред които спектаклите на Валерия Вълчева „Чайка – комедия за края на света“ и „Три сестри“, съвместните ѝ проекти с Мирослав Йорданов – „Медея“, „Саломе“, „Леда и лебеда“, както и „Преди края на света“ (Brain Store Project). Автор е и на собствения си спектакъл „Madame Kiflá“.

Опитът ѝ в танцовия театър и пърформанса включва участие в танцовия спектакъл „INSIDE“ на Александра Манчева и вдъхновения от него пърформанс „INSIDE OUT“. За да продължи да се развива професионално, Мирослава преминава през престижни международни уъркшопи по алтернативен театър с американските компании Peculiar Works Project и The Drama League (Ню Йорк), както и танцов семинар на британската компания 2 Faced Dance (с Тамсин Фитцджералд и Нейтън Френч). Допълва подготовката си и със соматични методи като „Фелденкрайз за танцьори“ (с Рамона Галкина) и „Информираност чрез движение“ (с Галина Борисова, по методите на Лабан, Бартениев, Александър техника и Body-Mind Centering).

Преподавателската ѝ дейност започва още в ученическите години, когато се включва в проекта „Успех“ към МОН, и оттогава Мирослава работи активно с деца и младежи в областта на театъра и танца. Вярва, че всеки проект, колега и ученик ѝ дава нещо ценно и допринася за нейното развитие като артист и педагог — затова към всяко занимание подхожда с любопитство, отдаденост и желание да предаде опита си нататък.

Мотивира ме възможността да запаля дори едно детско сърце, което да гори от желание да опознае света и своето място в него – през игри, творчество и вдъхновение. Огромна мотивация за мен е и шансът да бъда опора за децата, по пътя на знанието.

Какво са за теб децата?

За мен децата са силата, която захранва с най-чиста енергия всяко същество и цялата Земя.

Твоят любим момент от преподаването е?

Всеки момент от преподавателската дейност носи своя ценност. Обичам първите етапи, в които децата те гледат с блестящи очи, търсейки себе си в теб. Любими са ми и дните, в които виждаш как мислят, играят и творят през материята, на която ги учиш. А най-скъп ми е моментът, когато порасналите ученици, на които вече не преподавам или вече са завършили, ме разпознаят в тълпата на градските улици, затичват се да ме прегърнат и с ентусиазъм започват да ми разказват как се развива животът им.

Когато беше дете, какъв искаше да станеш?

Никога не съм имала конкретна професия, за която да мечтая като дете. Още от тогава обаче знаех, че това, с което ще се занимавам, ще бъде свързано с тялото, движението и сцената.