Александра Манчева е професионален танцьор и изпълнител,  хореограф и режисьор, ръководител и педагог. Завършва „Национално Училище за Танцово Изкуство“  през 2010 г. специалност „Модерен танц“ с художествен ръководител Маргарита Градечлиева. Завършва „Нов Български Университет“ програма „Танцов-театър“. Участва в редица студентски проекти на университетски театър НБУ. Като изпълнител на професионална сцена, участва в представления катo „Росмерсхолм“ на Явор Костов, „Улицата“ на Теди Москов и други. Като хореограф  работи по проекта „Споделено пространство“ на Анна Пампулова в Старозагорската опера и балет. Провежда различни лекции и движенчeски семинари. Развива се в сферата на психологията и  движенческата терапия. Завършва успешно курс по групова динамика към Австрийски институт по психология на групите. Порадължава обучението си в движенческата терапия и психосоциални практики. Интересува се от различни похвати в изледването на тялото и неговите възможности.

Какво те мотивира да бъдеш учител?

Началното възприятие и обърканата, неточна  представа на децата за танца. Амбицията ми да се образоват в този вид ИЗКУСТВО е най-голямата ми мотивация. След това идва моментът, в който виждаш как те променят своя ритъм, виждаш как някой открива сладостта от движението и тогава настръхваш от удоволствие. Срещите с децата са изпълнени с емоции и любов, от която не бих се лишила за нищо на света.

Какво са за теб децата?

Децата са най-добрият партньор и най-добрата публика. Безкрайна книга, която мога да чета вечно и никога да не ми омръзне.

Твоят любим момент от преподаването е?

Много е трудно да посоча един момент, нямам любим. Всичко ми е любимо от влизането в залата до аплодисментите за завършващия спектакъл. Всички детайли в целия процес.

Когато беше дете, каква искаше да станеш?

Като дете си съчинявах стихчета и си измислях мелодии на песни. Естествено, като всяко подрастващо дете играех на учители, което явно е предизвикало съдбата. Откакто се помня всичко около мен е танц, театър и музика. Майка ми ме попита каква искам да стана в първи клас и аз ѝ казах:

– Ми мамо не знам, искам само да си танцувам и на самотен остров да ме оставите няма проблем, само ще ми оставите един касетофон с музика. И желанието съвместно с игрите се оказаха сегашното ми бъдеще.