Учителят, който се учи от своите ученици

Казвам се Ирина. Много обичам истината. За нея казват, че понякога боли, но рядко се споменава, че боли, само докато успеем да я осмислим и приемем. След това се превръща в трамплин, който ни изстрелва нагоре. Харесвам, когато срещам хора с чисти  очи и топли усмивки, ама то, кой не харесва? Когато ми е трудно, двойно повeче се уповавам  на мисълта „прави,  каквото е редно, да става каквото ще“.

Да бъда учител е…

… нещо, което никога не съм си представяла, че ще бъда. Пътят ми сам ме отведе до тук, не съм го търсила. Истината е, че за да съм добър учител, освен технически познания по съответния предмет, е нужно да „живея“ това, което искам да предам. Например, ако искам учениците да се учат да са приятели с всички в класа, трябва първо аз да съм приятел с всички тях, но не просто на думи, иначе как  това, което казвам, ще бъде достоверно. За да се привържеш малко или много към някого е нужно време и  взаимни компромиси. Малко е неестествено от първата минута да сме най-добри приятели. Нека процесът да е естествен. Това е най-ценно.

Когато стана сутрин…

… най-обичам да си казвам „добро утро, свят, благодаря за…“. Чувствам се толкова жива, когато сутрин си мисля за хубавите мигове, които съм имала вчера. Изведнъж се оказва, че са повече, отколкото съм забелязала. Малките неща в ежедневието ми го правят толкова цветно и слънчево. Например, когато цветето, което гледам от години, разцъфна за първи път – с дни наред си спомнях тази изненада и всеки път беше като за първи. Разбира се, че се случва проблемите да ме бутнат понякога и целият този „сутрешен рай“ да не се състои, но не за дълго.

В края на работния ден…

… е време работата да си остане просто работа. Най-ползотворното умение, необходимо, за да не „прегаряме“ на работа, е да се научим психически да си почиваме от нея. Мисля, че задължително трябва да изоставим представата, че неуспехи и спадове няма да има. Знам – хората сме склонни да казваме, че това е така, но все пак тайничко се надяваме, че винаги ще сме великолепни и така се чувстваме сигурни и защитени от напрежението. В работата е като с хората – най-добре върви, когато можеш да приемеш недостатъците и същевременно да изтъкнеш предимствата.  Тогава има баланс, а за мен той е ключ към вярното решение на всеки казус.

Мечтая за…

… колкото и да е банално, аз наистина мечтая за единен и обичан свят, в който човечността у хората се превръща в техния най-верен съюзник. Друго какво ни липсва? Нима страданието, липсата на средства и трудният живот не са следствия от човешкото разединение и желание да се властва над другите? На мен така ми се струва.

По какво преподаваш?

Преподавам английски език. Винаги съм харeсвала този език и е чудесно да го практикувам. Вътрешно се надявам обаче, че ползвам този инструмент, за да преподавам на малките ми приятели най-важния език – „езика на живота“. Думи, фрази и правила се учат лесно и лесно се забравят.  За мен същината в ученето е да се запали вътрешният плам у другите. Едно огънче, което да  гори и да ги тегли да търсят, да искат, да се стремят да се усъвършенстват. Не знам, дали учениците ми ще продължат да учат този език в бъдеще или ще се преориентират, но ако чрез нашите часове, у тях се зароди едно чувство на любознателност, на гъвкавост – да опитват отново и отново, докато успеят, на сплотеност и толерантност и най-вече на търпение и рановесие, мисля, че общите ни усилия ще бъдат оправдани. Разбира се, колкото повече си спомнят от материала, толкова повече бели точки ще си дам.

Преподаваш не само във Fusion School, но и във Fusion Academy. С какво се отличават часовете по английски и какво дават на децата?

Надявам се моите часове да дават на всеки това, от което има нужда. Понякога, да се запишеш на нещо е само параван, зад който се крие друга цел – например да се почувстваш част от група, да преодолееш срамежливостта си, да се разнообразиш. При децата обикновено причината е, че мама и татко така са решили. Особено малките деца, те си нямат никакво понятие какво е английски, защо да го учат, с какво ще им помогне. Но всяко дете влиза в групата с определени нужди и качества, без значение дали ги осъзнава или не. Заниманията дават когнитивното знание. Това е факт. Още повече се радвам обаче, когато чрез общата ни работа,  взаимно успеем да си вземем по нещичко за израстването ни като личности. Не случайно говоря за „нас“, защото няма по-голям учител от  ученика. Той е огледало на това, което учителят показва. И в този случай аз май съм в доста изгодна позиция, защото имам много учители.

Какво са за теб езиците?

За мен езиците са истински фитнес за мозъка. Можеш да си правиш силови упражнения с огромна натовареност или маратон за издръжливост или лека разходка, за да се насладиш на хубавия ден. Освен това отварят различни възможности за по-добро самочувствие. Много е приятно да изгледаш един филм на чужд език и да го разбереш. Или да отидеш на екскурзия в чужбина и да се чувстваш уверен, че можеш да се разбереш с хората и да се оправиш благодарение на себе си, а не да зависиш от някого да ти превежда. Владеенето на различни езици има изключително мощна практична страна.

Пожелай нещо на децата.

Пожелавам на децата да растат в богато на щастливи преживявания, но и строго детство, за да се научат на искрена обич и уважение към всичко, което ги заобикаля. Другото ще дойде само. 🙂

Час по Английски език и палачинки