Известният Мистър Петър
Млад, уверен и интелигентен – представяме ви Мистър Петър, който децата така добре познават. Усмихнат и весел, той успява да учи малки и големи на Английски език, превръщайки учебния процес в интересна игра. Още докато учи, Петър знае, че иска да преподава, осъзнал дълга, който има към бъдещите поколения.
Вижте какво ни сподели той.
Кажи ни нещо за себе си.
Името на човек може да говори много неща за него, моето е Петър. Не мога да намеря думи, описващи моята личност, но това което смея да твърдя за себе си е, че с всичко, което правя, се старая да допринасям за доброто около нас. Израснал съм, опитвайки се да помагам на хората и това ми помогна да направя големи равносметки за това, какво трябва да постигна за тях и мен колективно. Харесвам да съм услужлив, да спортувам, да се занимавам с изкуства (музикални), да поощрявам успеха на другите, да научавам нови неща за другите и себе си и да подхождам по различен начин в работата и живота си.
По какво преподаваш?
Езикът, с който обогатявам бъдещите поколения е Английският.
С какво се отличава този курс и какво дава на курсистите?
Да преподаваш никога не е било лесна работа – няма и да бъде, защото се създават нови гледни точки за всяко научено нещо. Подхождам индивидуално към всеки ученик и се старая да установявам силните и слабите страни, за да знам къде трябва поощрение и къде трябва уравновесяване.
За мен езиците са…
..изкуство, музика, литература, преподаване, себеизразяване, забава, предизвикателство. Не искам да продължавам този списък, защото не знам дали изобщо ще има край. Изкуството да говориш, тонът на всяка буква от дадена дума, дали ще е песен или казано с акцент, купищата информация – интернет, книги, документи и т.н., взаимоотношенията между хората в различните страни и др.
Да бъда учител е…
…за добро при някои, при други за зло, а понякога злото става добро и обратното. Винаги има препятствия, хубавото е, че винаги има решения за тях, за да израснем колективно в моралните си възгледи. Когато учителствам, се връщам и в моите детски години (въпреки че не беше толкова забавно, колкото сега). Виждайки децата срещу мен, си спомням че главата ми беше чиста, не съм бил обременен с нищо и всичко, което правих ми е било интересно, защото винаги е било ново за мен. Това виждам в децата днес – желание за научаване и изследване на нови полета.
Когато стана сутрин…
…се концентрирам за 1, 2 минути, оправям си домашните неща, храня дворните любимци и идвам в академията.
В края на работния ден…
…обичам да мисля „за нищо“, докато отпускам тялото и съзнанието с някакъв вид тренировка като таекуон-до, медитация, разходка.
Мечтая за…
…доброто.
Пожелай нещо на децата.
…да развиват винаги потенциала си.
