Боби – съвременният творец
Дойде време да ви представим Борис Кръстев – преподавател в курса Дигитални изкуства 8-14 г. Боби е в нашия екип от тази учебна година, но бързо успя да влезе в сърцата на децата. Вижте какво сподели той за себе си.
„Завършил съм изящни изкуства, но се занимавам с графичен дизайн и предпечатна подготовка вече близо 10 години. Имам две деца. Oбичам да чета книги, най-често научна фантастика, историческата тематика също ми е интересна. Смятам, че светът твърде много е започнал да почита вещите и би трябвало да се насочи към ценности от по-духовно естество. Отстъпчив съм. Винаги зачитам човека, който стои срещу мен и обичам да удовлетворявам желанията на близките си. Опитвам се да живея здравословно.“
По какво преподаваш?
Преподавам по Дигитални изкуства.
С какво се отличава този курс?
Отличава се преди всичко с това, че непрекъснато го развиваме и обогатяваме, така че да е в крак с времето и да дава на децата знания и умения, които да могат да прилагат в съвременните професии, свързани с изкуство.
А децата имат голям интерес към дигиталните изкуства. Не само заради работа на таблети или компютри, а защото виждат, че чрез използването на технологията в изкуството, могат да сътворят страхотни неща. Изведнъж, тя придобива съвсем друго значение в техните очи – вече не е просто техника за забавление, а инструмент за бъдещо развитие.
За мен изкуството е…
Изкуството е вътрешно преживяване, нещо лично, импулс в човека, който не винаги успяваме да разберем, но и не сме длъжни. Основното е собственият мир, който се създава в творящия.
Да бъда учител е…
Да бъда учител е моят начин да бъда полезен, да придавам повече смисъл на действията си и да допринасям за развитието на децата.
Когато стана сутрин…
Когато стана сутрин (някъде към 6 ч.), приготвям нещо за закуска (закуската е важно нещо) и заедно със семейството ми се подготвяме за предстоящия ден.
В края на работния ден…
Вечер, в края на работния ден, отделям време на децата си. Обичаме да се боричкаме, преглеждаме домашните и си разказваме приказки. След като заспят, взимам книга в ръка, но често заспивам с тях.
Мечтая за…
Мечтая за доброто. Надявам се и вярвам, че има все повече хора, които са по-осъзнати и виждат ценното в действията на хората около себе си.
Пожелай нещо на децата.
Пожелавам им да се научат да се вглеждат в света, да виждат, и да си задават въпроса „защо?”, да вярват в себе си и да запазят детската си искреност и усмивка.