Александра Манчева – професионалистът с много таланти

Днес ви представяме Александра Манчева. Тя е изключително скромна, затова ще си позволим да кажем малко повече за нея. Тя е професионален танцьор и изпълнител, дебютиращ хореограф и режисьор. Завършва „Национално Училище за Танцово Изкуство“ през 2010 г., специалност – „Mодерен танц“. Завършва програма – „Tанцов-театър“ в Нов Български Университет. Участва в редица студентски проекти на университетски театър НБУ, където и дебютира като автор и хореограф с проекта „Албион“. Той влиза в рамките на фестивали като: „Следата“, „Малък сезон на работилница СФУМАТО“, „Кюстендилско лято“, селектиран за „Нощ на театрите“ в Пловдив 2016 г. и др. Като изпълнител на професионална сцена, участва в представления катo: „Росмерсхолм“ на Явор Костов, „Улицата“ на Теди Москов и други. Като автор прави още: миниатюрата „Изтанцувай ми семейство“ ( в подкрепа фондация „За нашите деца“), детското представление „Избери страна“, парчето „Феерия“, като хореограф работи по проекта „Споделено пространство“ на Анна Пампулова в Старозагорската опера и балет.

Ето какво сподели тя за себе си.

„Върша ежедневните си движения в ритъм. Близнак – умна, малко скромна, понякога ме вее вятърът, но разбира се, в ритъм, обичам всичко сладко и изпитвам непоносимост към посредствеността.“

По какво преподаваш?

Съвременен танц за деца, Театър 6-9 г. и 10-13 г.  и „Аз и моето тяло“ – тренинзи за възрастни.

С какво се отличават тези курсове и какво дават на курсистите?

Нямаме столчета, движим се и пак се движим. Те дават на децата енергия, позитивна разбира се, помагат им да изграждат връзки със света, да общуват успешно, да обичат и да преоткриват себе си.

За мен изкуството е…

… живот, начин да избягаш или да променяш на моменти грозната действителност. За мен изкуството в никакав случай не е работа. Изкуството просто е…

Да бъда учител е…

… неизбежно и желано. Не съм си и мислила, че ще преподавам. Но започвайки тази работа, се влюбих в нея. Върша си работата с огромно желание. В нея няма правилно и неправилно. През погледа на танца, всеки изглед е много индивидуален. Не обичам да правя планове, защото нещата просто се случват. Така стана и с преподаването. С екипа се открихме в точното време, на точното място.

Когато стана сутрин…

… оууууу трудно. Стоя с отворени очи поне 5-10 минути в леглото, след това винаги си пускам Рей Чарлс и се събуждам за новите предизвикателства. Всеки мой ден е различен. Не знам какво следва на другия, къде ще ме отведе работата ми или какво ще ми се случи. Аз просто не спирам и този ритъм ме отвежда на правилните места.

В края на работния ден…

… съм заредена и готова за още и още, пускам музика и пея.

Мечтая за…

… доброто. Малко мечтая, повече действам.

Пожелай нещо на децата.

Винаги да има какво да правят, да има кого или какво да обичат и да има нещо, за което да се надяват.

Професията или мисията в живота не се търси, не се бориш за нея, тя те открива. Така се случи с мен. Благодаря на целия ни екип, че се открихме. Заедно можем всичко, разбира се без да си обуем панталоните през главата.